mail@hebrewschool-bg.org

Цитати

Извадки от книгата на Буко Пити
„Българската общественост за расизма и антисемитизма“

Книгата е публикувана през 1937г.

Има ново фототипно издание от2008 г., което е допълнено с отговори на съвременни дейци на културата, науката, политици и общественици. Издателство „Български писател“

Цитати:

АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ, БИВШ МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Българските евреи са доволни от нас, и ние – от тях, защото са добри и лоялни наши съграждани. Такова е фактическото положение, и като така, в нас никога е нямало и не ще има сериозно противоеврейско движение. Забелязващите се усилия у отделни лица или у политически котерийки да го създадат не ще успеят. На нацията ни е чужд антисемитизмът.”  София, 1937 г.

„Християнството, въобще религията, каквато и да бъде тя, православна, юдейска или мохамеданска, това е обществения морал на една нация, на един народ, на хората, които я изповядват. Там е силата на религията. Нас ни обвиняват, че сме били фанатични привърженици на православието. Да, ние сме фанатични привърженици на православието, но ние следваме примера на нашия учител Христос – да не отмъщаваме, да не насилваме, а да третираме с братско чувство и другите, които като български граждани могат да изповядват каквато щат религия.” София, 9 април 1935, из речта му, произнесена в градското казино

АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ, БИВШ МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ

„Нашите съграждани – евреи не могат да не се ползват с всички права и облаги, с които се ползваме ние, щом те поемат и всички тяжести. Равноправието за всички жители на една държава – това е осветен принцип на демокрацията. Създаването разногласия, крамоли и антагонизъм между болшинство и малцинство е било винаги осъдително и престъпно.”  София, 1937 г.

АТАНАС БУРОВ, БИВШ МИНИСТЪР

„От точка зрение на нашите национални интереси, няма по-голям абсурд от насаждане на антисемитизъм в България. Ние, които имаме толкова много сънародници под чуждо иго, не можем и не бива сами да се явим в ролята на человекомразци към другите онеправдани и подтиснати народи и раси. Напротив, с нашето търпение и уважение към тия раси, ние можем да печелим техните симпатии за каузата, която има да защитаваме. И в това отношение аз мога да кажа, че съдействието на евреите е било винаги полезно за България.” София, 1937 г.

ВЕРГИЛ ДИМОВ, БИВШ МИНИСТЪР

„Безспорно, всеки народ живее със своите особени исторически цели и задачи. Ние не можем да бъдем за изчезване на народностната самоличност. Но интересите на човечеството диктуват не да се възправят раса срещу раса и народ срещу народ, а да се върви към всечовешко сътрудничество, на базата на взаимно зачитане, демокрация и свобода… Евреите са един стар и с много заслуги народ. Човечеството и цивилизацията дължат много на тоя трудолюбив и културен народ, който е дал плеяда светли умове и изключителни гении, допринесли много за културата и прогреса. В България евреите са били и са добри граждани, които във всички времена на изпитания и национални напрежения са изпълнявали достойно своя отечествен дълг.” София, 1937 г.

ГРИГОР ВАСИЛЕВ, БИВШ МИНИСТЪР

„Що се отнася до антисемитизма, моето мнение е тъй също категорично и ясно: културният и моралният човек не може да бъде антисемит. Полукултурата е майка на антисемитизма. В разни страни подбудителните причини на антисемитизма могат да бъдат различни; НО ОБИКНОВЕНО ТЕ СЕ СВЕЖДАТ ДО НЕСПРАВЕДЛИВИ ПО СЪЩЕСТВО И НЕЛОЯЛНИ ПО МЕТОДИТЕ СИ ДОМОГВАНИЯ ДА СЕ ИЗЗЕМАТ ИЛИ ОБЕЗЦЕНЯТ ПРИДОБИТИЯТА НА ЕВРЕЙСКИЯ ДУХ ИЛИ ЯВНО ДА СЕ ОГРАБИ ЕВРЕЙСКИЯТ НАРОД.” София, 1937 г.

ДИМИТЪР ГИЧЕВ, БИВШ МИНИСТЪР

„Като особена проява на ксенофобията се явява антисемитизмът. Някъде той се е създал на почвата на религиозния фанатизъм и невежество, другаде на икономическа основа. Когато режимите или господстващите слоеве са искали да отклонят погледа на масите от истинските причини за бедственото им положение – насочвали са ги срещу беззащитното еврейско население, което е ставало гръмоотвод на набралата се в народната душа ярост. В страни с демократичен дух и устройство – антисемитизмът е непознат. Демокрацията създава търпимост и солидарност.” София, 1937 г.

ДИМИТЪР САВОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОФИЙСКАТА ТЪРГОВСКО -   ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА

„При днешния културен и технически напредък, не може и дума да става за расизъм. Чиста раса няма никъде в Европа, а може да се каже и в света. Още по-малко може този въпрос да се слага у нас. “  София, 1937 г.

ДИМО КАЗАСОВ, БИВШ МИНИСТЪР

„И ако ние българите, сме имали, имаме и ще имаме един пиетет към съдбата на една безприютна нация като еврейската, то е, защото и ние, като народ, сме носили тежестите на нейната съдба. Тоя пиетет е пиетет и към страданията на собствената ни национална душа.” София, 1937 г.

Д-Р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ, ГЛ. ДИРЕКТОР НА СЪЮЗА НА ПОПУЛЯРНИТЕ БАНКИ

„Още от детинството си съм другарувал с евреи и до днес имам приятели от еврейските среди. Могъл съм от тая дружба да констатирам, че евреите са верни приятели и че те се чувстват добри и верни българи. За това и не вярвам у нас да се развие някога антисемитско движение.” София, 1937 г.

Д-Р К. СТАНИШЕВ, БИВШ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ

„Истината е – така ни учи историята – че във вековете един и същи народ се проявява различно, и то главно според условията, в които живее. Някога, при своята свобода, българите отбелязаха златния век на Симеон, докато просветните днес народи тънеха в дълбок мрак, а други, много по-късно, поради религиозен догматизъм, горяха на клади най-здравомислещите си синове. И евреите, преди хиляди години, в родната си свободна земя, написаха “книгата на книгите” и Палестина е представлявала градина, в която “гроздовете са били пренасяни с прътове на рамо”.” София, 1937 г.

КОСТА ТОДОРОВ, БИВШ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР

„Еврейството не е нито „висша” нито “нисша” раса. Евреите са хора като всички ни, със същите нужди, със същите положителни и отрицателни страни, присъщи на всички културни народи. Факт е, че пръснати по света, те представляват един елемент за взаимно опознаване между народите, за тяхното сближаване. И поради това те играят и ще изиграят извънредно положителна роля в неизбежното бъдещо братство между всички културни народи на света. Това не им пречи да бъдат едновременно добри граждани и патриоти на ония страни, в които те живеят.”  София, 1937 г.

МИХАИЛ МАДЖАРОВ, БИВШ МИНИСТЪР

„Мисля, че расизмът като теория е едно недоумение. Абсолютно чисти раси не е имало, нито пък може да има. Расисткото движение в Германия е един кристален антисемитизъм, който може да се окачестви като една преходяща нравствена болест, характерна за времето, в което живеем. Самият германски народ е погълнал толкова много славяни, евреи, латинци и други народностни елементи, че сама по себе си се опровергава теорията за чистия расизъм.”  София, 1937 г.

НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, БИВШ МИНИСТЪР

„Аз съм убеден, че нашите съграждани евреи, трезви във всичко, не ще се поколебаят да отминат тази кампания с презрение. Инициаторите на подобни акции, особено в днешния момент, изпъкват не само като лоши граждани, но и вредни на отечеството. Бъдете сигурни, че българският народ не може да сътрудничи на такива акции, защото добре знае злините и последствията от тях.” София, 1937 г.

НИКОЛА МУШАНОВ, БИВШ МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ

„В България антисемитизмът не вирее, защото няма благодатна почва. Българският народ е по природа демократичен и е чужд на ксенофобията. Имало е случаи на изстъпления над евреи от страна на отделни лица антисемити. Но те са изолирани явления, които се обясняват с факта, че у нас има българи, които мразят и преследват българи.” София, 1937 г.

Д-Р НИКОЛА САКАРОВ, БИВШ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

„В съкровищницата на човешката цивилизация, в материалната и духовна култура, плод на усилията с векове – от познатата ни историческа древност до днес, са отбелязани в различни епохи постижения на различни народи и племена, както и на различни раси, по земното кълбо. Бели и черни, бели и цветнокожи, при различна историческа съдба, при населяване разните континенти на света, при различни климатични, геоложки и почвени условия са дали свои гении, таланти и обикновен труд. Но всички заедно са дали това, което се нарича днешна цивилизация и човешка култура. Тая култура е плод, както на различията на расите, така и на тяхното смешение, както на отделните им борби, така и на солидарните им усилия за побеждаване стихиите на природата, така и на борбата за използване на природните богатства чрез труда на цялото човечество пак за благото на цялото човечество.”  София, 1937 г.

СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ, БИВШ МИНИСТЪР

„Няма “висши” и „нисши” раси, има само човеци. Битът и творчеството на народите се обуславят от редица географски, икономически и др. условия, съобразно страните, където са поставени да живеят. Расизмът на националсоциалистите в Германия е по-скоро лозунг, емблема, отколкото съдържание, за манията на тевтонската раса, че стои по-горе от другите раси.” София, 1937 г.

УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ

АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ, ПРОФЕСОР

„Преди всичко, в България не може да съществува никакъв еврейски въпрос, защото евреите, неподканени от никаква пропаганда, станаха свободни български граждани и българи. Ако има вагабонти между тях, такива ги има и между българите. Както има бедни и богати между православните българи, има бедни и богати и между евреите в България.”  София, 1937 г.

АНДРЕЙ НИКОЛОВ, СКУЛПТОР

„За мен съществуват само човеци. Всяко разделение на хората по религия, по раса, по поданство е абсурд. Аз съм уверен, че ще настъпи време, ако човечеството продължава да прогресира духовно, когато бъдещите поколения ще гледат на тези разграничения, както днес ние гледаме на други пакостни увлечения в миналото.” София, 1937 г.

АНТОН СТРАШИМИРОВ, ПИСАТЕЛ

„Но нима думата е само за онова, което засяга Германия? Не е ли ясно:-изстъпленията срещу евреите в тази страна са не само едно последствие от страшната трагедия на германизма въобще, но са и един етап в опасното разрастване на същата трагедия. Цветущ седемдесет милионен народ се превърна през един исторически момент в немощна тълпа от парии, които се обрекоха на гладна смърт и на самоизяждане. Може ли такава трагедия да се изрази само в преследване на евреите? Не, това е един печален етап. Надигналата се тъмна стихия ще надхвърли гибелта на невинните в нищо местни евреи и ще залее света! Ние можем да твърдим това – ние, шепата българи, защото го чувстваме по неизмеримата трагедия на родината си.” София, 1937 г.

Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ, ПРОФЕСОР

„У нас антисемитски въпрос не съществува, което показва, че не сме заразени от бацила за “расовите превъзходства”. Нашите евреи са лоялни граждани, носещи еднакво тегоби и права и дали доказателства за своята вярност към държава и народ”. София, 1937 г.

ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, ЛИТЕРАТУРЕН КРИТИК

„Не познавам теориите, но струва ми се, че тая теория за “превъзходство” на расите е само един претекст. Съвсем излишен. Други са причините за злепоставяне на евреите в Германия, които не можем да не осъждаме. Седемдесет милиона хора се задушават, няма място в земята им, стегнати в клещи, мъчат се да разкъсат веригите и, в тоя напор, скъсват ги там, дето е най-тънко. Защо по-рано нямаше никакви преследвания на евреите в Германия?” София, 1937 г.

ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ, АРТИСТ

В един век, в който се раждат за нов и по-интензивен живот светлите идеи за братство между расите, народите, човеците, войнстващият хитлеризъм ликвидира, с една тевтонска бруталност с малцинството на едно племе, чиито учени, държавници, общественици, писатели и поети през вековете бяха най-голямата украса на германската, а така също и на общочовешката култура и чрез които Германия до Хитлер добиваше своята значимост в голямото семейство на народите.” София, 1937 г.

ГАВРАИЛ КАЦАРОВ, ПРОФЕСОР

„Културните постижения, както и всичко това, което е създал по-късно еврейският гений в областта на науката, литературата, изкуството, философията и пр. Не може да бъде отречено, нито унищожено, защото то е вече съставна част на европейската култура.” София, 1937 г.

ГЕОРГИ БАКАЛОВ, ПУБЛИЦИСТ

„Българското еврейство, за разлика например от румънското, е било досега що годе запазено от пристъпите на антисемитския бяс. То много добре разбира, че това се държи на здравото чувство на нашия народ, който решително се противопостави на антисемитизма у нас още при неговото зараждане и не го остави да се развие.” София, 1937 г.

ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ, ПРОФЕСОР

В момента, когато ми се задава този въпрос, аз – като преподавател по философия – неволно си спомням за огромното участие на евреите във философския живот на съвременна Германия и се питам: нима това им е отплатата, за гдето тия даровити хора дадоха толкова много за славата на немската философия и на немската култура изобщо?”  София, 1937 г.

ДОБРИ ХРИСТОВ, ПРОФЕСОР

„Свободолюбието на българския народ е известно на целия свят. У нас се толерират всички чужденци, без разлика на националност и религия. Спрямо евреите не съществуват никакви неприязнени настроения, с изключение на няколко изолирани случаи, които не заслужават внимание.Евреите у нас се проявяват като мирни и лоялни граждани.” София, 1937 г.

ЕЛИН ПЕЛИН, ПИСАТЕЛ

„Всеки човек, всеки народ, всяка раса, всяко живо човешко същество има право на живот върху земята. Еврейската раса, жилава и способна, е доказала, че има право на уважение, защото е дала много нещо на цивилизацията, на науката, на изкуството, на философията и икономията, на всички отрасли, които характеризират човешкия напредък. Антисемитизмът е едно варварско проявление.”  София, 1937 г.

КРЪСТЮ САРАФОВ, АРТИСТ

„В България няма място за антисемитизъм. Психологията на българина се отвращава от ксенофобията. Евреите у нас са поставени да живеят свободно и се проявяват като лоялни граждани. Работят за преуспяването на България. В културно отношение, струва ми се не остават по-надире  от нас, българите. Евреите са едни от най-редовните посетители на нашия театър. Младата еврейска генерация се проявява в културата. Режисьорите Исак Даниел и Боян Дановски са представители на българското еврейство в театралния живот на страната.” София, 1937 г.

ЛИДИЯ ШИШМАНОВА, ПУБЛИЦИСТ

„Модерното понятие за нация и народ не зависи от произхода или съмнителната раса, а от свободната воля на свободния гражданин. ..Евреите, пълноправни граждани на българската държава, не могат да имат други цели от това да учат своите деца да стават добри българи!” София, 1937 г.

СТЕФАН МАКЕДОНСКИ, ОПЕРЕН АРТИСТ

„Расизмът е едно ненормално движение, мога да кажа, дори некултурно. Няма “висши” и “нисши” народи. На земята има само човеци. Расисткото движение в Германия има социална подкладка. И затова, когато слушам за преследвания срещу известни хора само – изключително поради националната им принадлежност, моята съвест се бунтува, човешкото ми съзнание протестира, и аз се чувствам унизен като човек.”  София, 1937г.

СТОЯН М. ПОПОВ – ЧИЧО СТОЯН, ПИСАТЕЛ

„Чувствам, че самата помисъл за расов въпрос ме унижава като човек. Изхождайки от себе си и от стълкновенията в живота, мисля, че няма човек, който сериозно може да си задава тоя въпрос.”  София, 1937 г.

ХРИСАН ЦАНКОВ, РЕЖИСЬОР

„Евреите в България се проявяват като мирен и трудолюбив елемент. Равноправни граждани, не само юридически, но и в битово отношение, вън от религията те не се различават по нищо от нас, българите. Опитите на някои среди у нас да създадат противоеврейски движения ще пропаднат, защото психологията на българина е свободолюбива и се отвращава от насилия. София, 1937 г.

ТОДОР ПАВЛОВ, ПИСАТЕЛ

„Нужна е решителна борба срещу антисемитизма: нужно е, не да се отнемат или намаляват, а да се защитават и увеличават правата на еврейското национално меншенство у нас заедно и наравно с правата на целокупния български народ. Всичко друго е само антинаучни “теории” и антиобществени и антинационални прояви на хора, които само по име са българи.” София, 1937 г.

ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ

чл. 40. Християните от неправославно изповедание и друговерците, било природни поданици на Българското Княжество, било приети в поданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеят в България, ползват се със свобода на вероизповеданието си, стига изпълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.

чл.41. Поради религиозни убеждения никой не може да отбегнува от изпълнението на действующите и задължителни за всекиго закони.

чл.42.Църковните работи на християни от неправославно изповедание и на друговерци управляват се от техните духовни власти, но под върховний надзор на надлежний министър, според законите, които ще се издадат за тоя предмет.

чл.43. Българското Княжество се управлява точно според законите, които се издават и обнародват по начина, който е показан в Конституцията.

чл.50. Разпорежданията, за да се введе един закон в действие и да се вземат потребните за това мерки, зависят от изпълнителната власт.

чл.54. Всички родени в България, които не са приели друго поданство, също и ония, които са родени другаде, от родители Български поданици, броят се поданици на Българското Княжество.

чл.57. Всички Български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.

чл.60. С политически правдини се ползват само гражданите на Българското Княжество, а с граждански правдини, според законите, се ползват всички живущи в Княжеството.

чл.61. Никой в Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.

Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия.

чл.82. Жителите на Българското Княжество имат право да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение.

Събиранията вън от зданията, под открито небо, напълно се подчиняват на полицейските правила.

чл.84. Всеки Български поданик има право да подава на надлежните власти прошения, подписани от едно лице, или от много лица /колективно/. Учрежденията, установени по закона, имат право да подават прошения чрез своите представители.

чл.93. Всеки член на събранието има право да изказва свободно своето мнение и да дава глас на своето убеждение и съвест.

Никой не може да иска от него за изказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.

чл. 106. Събранието има право да приема всякакви прошения и жалби и да ги предава на надлежните Министри.

Нему се предоставя право да назначава изпитателни комисии по управлението.

Министрите, като ги запита Събранието, длъжни са да дават обяснения.

чл. 107. Членовете на Събранието имат право да правят на правителството запитвания, а надлежните министри са длъжни да отговарят на тия запитвания.

чл. 108. Законодателната инициатива принадлежи на Княза и на Народното събрание.

чл. 131. Преди отварянето на Събранието, всите му членове у едно време, според обредите на вярата си, дават тая клетва:

“Кълна се во имя Единнаго Бога да пазя и браня Конституцията и, при извършванието на длъжностите си в това Събрание, да имам едничко пред очи общото благо на народа и на Княза, колкото ми стига разумът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин.”

чл. 149. Изпълнителната власт под върховния надзор и ръководство на Княза /чл.12/, принадлежи на Министрите и на техния Съвет.

чл. 160. Изпълняването на законите се поръчва на Върховни Управителни уредби, които се наричат Министерства.

„С една  обща революция да се направи  коренно преобразование на сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република /народно управление/. На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв /са/ откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”

Васил Левски, из “Наредба /проектоустава” на работниците за освобождение на българския народ”-подбуда и цел

“В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народ ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България.Ние не гоним турския народ, ни /то/ вярата му, а-царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами/те/ тур/ци/.

В Българско не ще има цар, а “народно управление” и “/в/секиму своето”. /В/секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свободна и чиста република.”

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово-10 май 1871 г.

“Дойде тук в града Пловдив скъпият Нисим Коен, син на Давид Коен, в деня петък и беше гостенин при нас в съботния ден. И беше дошъл с двама спахии, които пътуваха от град София за да отидат в град Одрин. В събота вечер тръгна от нас със спахиите и веднага в понеделник се върнаха казаните спахии, за да си отидат в София.

И разчу се мълва в града, че тези спахии са убили Нисим и се върнали, за да отидат в град София.

Ето че сега в заседанието на долуподписаните трима съдии от съда дойде старият и уважаван Даниел Профета и след надлежните предупреждения да каже истината стана и каза в качеството си на свидетел, че дошли двама турци и казали, без никой да ги пита: “Язък за един евреин, че го убиха тези двама спахии, които пътуваха с него за Одрин. Ние идвахме от Одрин и турци, които видели, че спахиите са убили евреина, ни казаха, че тези спахии убили евреина и се върнали веднага в понеделник, за да отидат в град София.” И също даде показания, че този Нисим заминал с тези спахии, та не е бил друг евреин с тях освен казаният Нисим, който излязъл от град Пловдив, за да замине за Одрин.

Всичко това каза пред нас днес, в деня петък, 11-ия ден от месец елул, тук в града.”

ЙОСЕФ МОШЕ МИТРАНИ, “ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ”, 1610 г.въпрос 32, НЕСИГУРНОСТ ПО ПЪТИЩАТА”

Анотации

1940 г.

Изложение на българските писатели до министър – председателя и председателя на Народното събрание срещу законопроекта за Защита на нацията.София,  17 октомври 1940 г. ЦДА

Изложение на Управителния съвет  на Съюза на българските адвокати до председателя на Народното събрание срещу законопроекта за Защита на нацията. София, 30 октомври 1940 г. ЦДА

Изложение от Управителния съвет на Българския лекарски съюз до председателя на Народното събрание срещу законопроекта за Защита на нацията. София, 5 ноември 1940 г. ЦДА

Изложение от гражданите от четвърти и шести избирателни райони в София до председателя на Народното събрание, министър-председателя и министрите на войната, търговията и промишлеността, земеделието и правосъдието срещу проектираните Закон за организиране на българската младеж и Закон за защита на нацията. София, 12 ноември 1940 г. ЦДА

Оставете коментар


Refresh



© 2012

Scroll to top