mail@hebrewschool-bg.org

Начало » Учебен курс » За учениците, изучаващи „Свят и личност“

За учениците, изучаващи „Свят и личност“

Приложеният по-долу материал дава възможност да се осмисли колко трудно е било за цивилизацията да се справи с наследството на нацизма.
В повечето случаи хората са така потресени от престъпленията на нацизма, че преследването и масовото унищожение на евреите предизвиква спонтанна реакция на морално възмущение и осъждане на Холокоста.
Има обаче и така наречените „отрицатели на Холокоста“, които твърдят, че той не се е състоял и че международната общност не е изразила по предвидения съдебен ред санкция за тези дейния на националсоциализма.

Учителят може да насочи вниманието на своите ученици към приложения по-долу текст и да проведе урок за начина, по който страните, в които има политическа свобода и правов ред,  са взели поуки от тази трагедия, за да създадат наднационално законодателство, с което да гарантират достиженията на свободния свят:
Учениците трябва да получат предварително въпроси, чрез които да осмислят дадения текст.

Примерни въпроси:

• Намерете понятието „окончателно решение“.

• Какво знаете за него?
• Какво мислите, че означава това понятие?
• Отбележете къде в решенията на Международния военен трибунал по Лондонското споразумение  „окончателно решение“ става основа за разбирателството в света какво е „престъпление срещу човечеството“

• Защо не е достатъчно да се разчита само на добрата воля, но трябва да има международни закони, с които държавите да се защитят срещу произвола на даден репресивен режим.
• Отворете постерите на изложбата „Силата на гражданското общество“ и потърсете кои решения илюстрират онова, което е:

• Отнемане на гражданските и политически права на евреите
• Отнемане на правото на труд
• Отнемане на собственост
• Ограничаване на свободата на придвижване
• Организиране на целенасочена пропаганда, създаваща отрицателен и пренебрежителен образ на евреите
• Насърчаване и осъществяване на насилствени актове спрямо лицата от еврейски произход

Международни документи, осъждащи Холокоста
(Международният военен трибунал  по Лондонското споразумение от 8.VІІІ.1945 г.)

Всъщност, осъждането на тези престъпления се съдържа в самото название на поредицата документи, с които приключват съдебните процеси по този въпрос. Те са част от общата формулировка на окончателните присъди, както и част от аргументацията и доказателствения материал, представен пред Нюрнбергския съд, въз основа на които доказателства за преследване и систематични убийства на евреи са постановени окончателните присъди.

Присъдите са постановени на Нюрнбергския процес, което е събирателно название за процесите срещу официални лица и организации, свързани с Втората световна война (1939-1945) и Холокоста по това време. Те се провеждат в Нюрнберг, Германия от 1945 до 1949 г. в Нюрнбергската съдебна палата. Пръв и най-известен от тях е “Процесът срещу главните военнопрестъпници пред Международния военен трибунал, който подвежда под отговорност 22 от най-важните пленени партийни водачи и военни командири на нацистка Германия. Трибуналът осъжда осемнадесет от тях и освобождава трима обвиняеми (д-р Ялмар Шахт, президент на Централната германска банка, Ханс Фрицше, министър на пропагандата за германското радио и Франц фон Папен, вицеканцлер на Германия).
По-конкретно, на 8 август 1945 г. Съюзниците подписват конвенция, която носи името “Споразумение относно преследването и наказването на главните военнопрестъпници от европейските сили на Оста”, което поставя параметрите, с помощта на които обвинените ще бъдат съдени. С тази конвенция или декрет, която е наричана “Лондонско споразумение” или “Нюрнбергска харта” или още „Лондонска харта“, съюзниците провеждат делата срещу нацистките лидери в Нюрнберг.

Дефинирани са три категории престъпления:

• военни престъпления,
• престъпления срещу мира и
• престъпления срещу човечеството.

Тъй като съдът е ограничен до разглеждане на военновременните престъпления, той няма юрисдикция над престъпленията, които са извършени преди избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. С други думи, това, че присъдите на Международния Военен Трибунал и Лондонската Харта визират единствено периода на самата Втора световна война не означава, че това са пределните времеви граници, в рамките на които се провежда политика на преследване и унищожаване на евреите в Германия и анексираните територии.
Както този процес, така и много други се позовават на аргументите на случилия се факт и съответните деяния стават основа за съдебно преследване и произнасяне на осъдителни присъди на лицата, които са ги извършили, така че днес, през 21 век едва ли е необходимо да докажем, че дадените събития от такъв мащаб са се случили, за да имаме основание да заключим, че отричащите ги не само нямат основания за това, а напротив, извращават историческата истина.

Доказано събитие е всеки от следните факти:

Отнемане на гражданските и политически права на евреите в Германия
Отнемане на правото на труд
Отнемане на собственост
Ограничаване на свободата на придвижване
Организиране на целенасочена пропаганда, създаваща отрицателен и пренебрежителен образ на евреите
Насърчаване и осъществяване на насилствени актове спрямо лицата от еврейски произход
Организиране и провеждане на погроми на еврейски домове и храмове – първи масов и брутален е погромът, известен като Кристална нощ, при който са опустошени (повредени или унищожени) 1574 синагоги, много еврейски гробища, над 7000 магазина, хиляди къщи, убити са 91 души. Малко по-късно около 30 000 евреи са арестувани и изпратени в лагерите “Дахау”, “Бухенвалд” и „Заксенхаузен“

Създадените концентрационни лагери за принудителен труд, въдворяване и унищожение функционират отпреди началото на войната и там са откарвани хиляди невинни жертви на идеологията и политиката на националсоциалистическа Германия – политически противници, евреи, комунисти, славяни и т.н.
След началото на Втората световна война и особено след т.нар. конференция „Ванзее“ от 20 януари 1942 г. тази многократно заявявана и осъществявана политика се интензифицира и облича в идеологическа формула, известна като „окончателното решение“. Именно на този кратък форум е създаден списъкът с броя на евреите във всяка от европейските държави, които подлежат на това „окончателно решение“, което означава тяхното физическо ликвидиране. Ако някой се съмнява в основанието за последното заключение, може да направи справка с незабавно последвалите действия по интензифициране на процеса на депортация и масово незабавно унищожаване на голямата част от депортираните в лагерите в газовите камери.
Трябва да се подчертае, че присъдите на Нюрнбергския процес се базират не само върху престъпленията на нацистката върхушка спрямо евреите, но и спрямо всички други категории жертви, както и върху самия начин на водене на война. Доказателствата за мащаба на преследването и системното унищожаване на евреи са станали част от окончателните присъди на обвиняемите лица и основните организации на националсоциалистическата власт за отговорността им в тази политика. Самата формулировка на присъдите се явява важен акт за по-нататъшното развитие на цивилизацията като възможност държавите чрез своите международни организации да се предпазват в бъдеще от рецидиви на подобно поведение от която и да е държава спрямо каквато и да е друга група хора, превърната в жертва на нейната или на друг субект на власт политика на преследване и терор. (вж. повече информация по въпроса в:  http://www.loc.gov/rr/frd/Military_Law/pdf/jackson-rpt-military-trials.pdf)
Следните действия спрямо евреите са приети за престъпления  по смисъла на чл.6 от Хартата на  същия трибунал и как присъдата на Международният военен трибунал от 01.10.1946г. третира Холокоста (цитираме формулировките дадени от съда):
“Принцип VI
Престъпленията, посочени тук, са наказуеми по международното право:
(a) Престъпления срещу мира:

(І) Планиране, подготовка, иницииране или водене на агресивна война или на война в нарушение на международните договори, споразумения или уверения;

(ІІ) Участие в съвместен план или конспирация/заговор за извършването на което и да е от действията, споменати в (І).
(b) Военни престъпления:
Нарушаване на законите и обичаите на войната, включващи, но не ограничаващи се до избиване, малтретиране или депортиране за принудителен труд на цивилно население за каквато и да е цел от или в окупираните територии; избиване или малтретиране на военнопленници или морски екипажи, убиване на заложници, ограбване на публична или частна собственост, безпричинно и произволно унищожаване на градове или села или опустошаване без военна необходимост.
(c) Престъпления срещу човечеството:
Избиване, унищожаване, поробване, депортиране или други нехуманни действия, извършени срещу цивилното население, или преследване на политическа, расова, или религиозна основа, когато същите действия са извършени в изпълнение или във връзка с което и да е престъпление срещу мира или военно престъпление.
Принцип VII
Съучастничество в извършването на престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството според Принцип VI е престъпление по международното право“.
Самият Международният военен трибунал е открит на 18 октомври 1945 г. във Върховната съдебна палата в Берлин. По-нататък Международният военен трибунал заседава в Нюрнберг. (за повече информация и протоколи от заседанието вж. напр. http://avalon.law.yale.edu/imt/imtmin.asp). Първото заседание е председателствано от съветския съдия Никитченко. Обвинението предявява обвинения срещу 22 главни военнопрестъпници и 6 престъпни организации – ръководството на NSDAP, Schutzstaffel (SS) и Sicherheitsdienst (SD), Gestapo(, Sturmabteilung (SA), и Върховното командване на Вермахта (OKW). Обвиненията са в:
1. Участие в общ план или заговор за извършването на престъпление срещу мира;
2. Планиране, иницииране и провеждане на агресивни войни и други престъпления срещу мира;
3. Военни престъпления;
4. Престъпления срещу човечеството Според чл.2 от Закон №10  на Контролния съвет всяко едно от следващите действия е считано за престъпление:

(a) Престъпления срещу мира. Организирането на инвазии и нападения над други страни и агресивни войни в разрив с международното право и договори, включващо, но не ограничаващи се само с планирането, подготовката провокирането и започването на агресивна война или война, която нарушава международни договори, споразумения и гаранции или участие в общ план или конспирация за извършването на което и да е от гореспоменатите.
(b) Военни престъпления. Жестокости или престъпления срещу лица или престъпления срещу частната собственост, законите и обичаите на войната, включващи, но неограничаващи се само до избиването, малтретирането или депортирането на лица, с цел извършване на тежък физически принудителен труд или за каквато и да било друга цел на цивилното население от окупираните територии, избиването или малтретирането на военнопленници, убиването на заложници, грабежът на публична или частна собственост, произволното унищожаване на градове и села или опустошаването им, което не е оправдано от никаква военна нужда.
(с) Престъпления срещу човечеството. Жестокости и престъпления, включващи, но не ограничаващи се до, убийство, изтребване, поробване, депортиране, затваряне, измъчване, насилване или други безчовечни действия извършени срещу което и да е цивилно население или преследване на политическа, расова или религиозна основа, независимо дали е според вътрешната система на правото или не.
(d) Членуване в престъпни групи или организации, определени за такива от Международния военен трибунал.“
http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Holocaust/imtcharter.html
((http://www.boinaslava.net/thirdreich/dopylninfo/Nuremberg.htm))

Самият процес започва на 20 ноември 1945 г. и завършва на 1 октомври 1946 г.
http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Holocaust/verdicts.html
Международният военен трибунал приключва своята работа с присъди, постановени  на 1 октомври 1946 година. От 22 обвиняеми 11 са получили смъртни присъди, 3 получават доживотен затвор, 4 са лишени от свобода за период, вариращ от 10 до 20 години, а трима са освободени като невиновни.
Изводите от Нюрнберг помагат за създаването на:

• Конвенцията за геноцида, 1948.
• Всеобщата декларация за правата на човека, 1948.
• Конвенция за неприлагане срока на давност върху военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, 1968.
• Женевската конвенция за законите и обичаите на войната 1949 и допълващите я протоколи, 1977.

Конвенцията за геноцида от 1948, един от най-значителните документи приети след войната, е силно повлиян от Холокоста и Нюрнберг. Тя дава за пръв път дефиниция на “геноцид” и открива възможност за наказателни акции към суверенна държава. Конвенцията за геноцида е основа на чл. 4 от Устава на Трибунала.
Нюрнбергският процес ясно установява три самостоятелни вида военни престъпления, които са наказуеми по международното право: престъпления срещу мира, престъпления срещу човечеството и престъпления, които нарушават транснационални задължения, установени в договори и други споразумения.
Заключенията от Нюрнбергския процес освен всичко имат ролята и на символичен израз на възмущение над зверствата на нацистката политика спрямо евреите и другите категории хора и организации, превърнати в техни жертви единствено поради идеологията на дадена политика на преследване и терор.

 

Оставете коментар


Refresh



© 2012

Scroll to top