mail@hebrewschool-bg.org

Статии и анализи

ЗАЩО ПРЕПОДАВАМЕ ИСТОРИЯ НА ХОЛОКОСТА?

Историята на Холокоста ни предоставя един от най-ефективните и най-обстойно документирани предмети за педагогическо изследване на основни етически въпроси. Структурираното изследване на историята на Холокоста съдържа важни уроци за анализирането на човешкото поведение. Изучаването на Холокоста засяга също една от основополагащите идеи на образованието в Съединените Щати, която е изучаване на това какво означава да бъдеш отговорен гражданин. Посредством изучаването на Холокоста учениците могат да осъзнаят, че демократичните институции и ценности не се утвърждават автоматично, а трябва да бъдат оценявани, култивирани и защитавани; мълчанието и безразличието към страданията на другите или към нарушаването на човешките права в някакво общество може да доведат до непреднамерено просъществуване на проблемите, а Холокостът не е просто инцидент в историята – той се случи, защото индивиди, организации и правителства направиха избор, който не само легализира дискриминацията, но и позволи на предрасъдъците, омразата и в крайна сметка на масовите убийства да се случат.

ОБОСНОВКА
Тъй като целта на преподаването по който и да е било предмет е ангажирането на любознателността на ученика, за да се насърчи критическото мислене и личностното израстване, ще бъде от полза да структурирате планът на уркока за Холокоста, вземайки предвид обосновката за преподаването на този въпрос. Преди да решите какво и как да го преподавате препоръчваме да обмислите следното:
• Защо се налага учениците да изучават тази история?
• Какви са най-съществените уроци, които учениците могат да научат изучавайки Холокоста?
• Защо някакъв конкретен текст, образ, документ или филм, представлява подходящо средство за опосредствяване на урока за Холокоста, който искате да преподадете?

Сред различните обосновки, изтъкнати от преподаватели, включили изучаването на Холокоста в техните курсове и дисциплини, изпъква идеята, че Холокостът представлява „вододел” не само за XX-ти век, но и в цялата история на човечеството.
Изучаването на Холокоста подпомага учениците в разбирането на предрасъдъците, расизма и стериотипите в различните общества. Също така то помага на учениците да осъзнаят ценността на плурализма и насърчава толерирането на различието в едно плуралистично общество. Холокостът осигурява контекст за изследване на опасностите от мълчанието, апатичността и безразличието към подтискането на другите.
• Историята на Холокоста показва как една съвременна нация може да впрегне технологичния си опит и бюрократична инфраструктура за прилагането на разрушителни политики, вариращи от социално инжинерство до геноцид.
• Изучаването на Холокоста насочва мисленето на учениците към употребата на властта и злоупотребата с нея, към ролите и отговорностите на индивидите, организациите и нациите, при сблъсъка им с политики на геноцид и нарушаване на гражданските права.
• Със разбирането на множеството исторически, социални, религиозни, политически и икономически фактори, които доведоха до Холокоста, учениците осъзнават сложността на предмета и как съчетаването на различни фактори може да доведе до разпадането на демократичните ценности. Учениците започват да разбират, че в една демокрация гражданите имат отговорността да се научат да разпознават сигналите за опасност и да знаят кога да реагират.
• Когато вие, като преподавател, обмисляте обосновката на вашия урок за Холокоста вероятно ще изберете учебно съдържание, което отговаря на интересите на учениците ви и им осигурява ясно разбиране на сложната история. Повечето ученици показват голям интерес към изучаването на Холокоста, именно защото предметът повдига въпроси, свързани с правдата, правосъдието, идентичността на индивида, влиянието на себеподобните, конформизмът, безразличието и подчинението – теми, с които подрастващите се сблъскват в тяхното ежедневие. Учениците също така осъзнават мащаба на Холокоста и се впечатляват изключително много от факта, че толкова много хора са позволили на този геноцид да се случи просто като не са му се противопоставили или не са протестирали.

НАПЪТСТВИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ХОЛОКОСТА

ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩИ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ
Учениците в седми клас и нагоре показват способност за съпреживяване на историите на очевидци и разбиране на сложността на тези събития, включително и техния мащаб. Въпреки че по-малките ученици също съпреживяват разказите на оцелелите от Холокоста, те често срещат трудности при поставянето на тези индивидуални истории в по-големия исторически контекст. Такива очевидни възрастови различия традиционно оформят програмите за социални науки в цялата страна; в повечето щати учениците не се запознават с европейската история и география (контекстът на Холокоста) преди 7 или 8 клас.

МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Преподаването на историята на Холокоста изисква засилена чувствителност и ясно осъзнаване на сложността на материята. Препоръките, които следват, въпреки че отразяват методологически подходи, които са уместни за ефективната преподавателска дейност по принцип, са особено валидни в контекста на преподаването на Холокост.

1. Дефинирайте термина „Холокост”
Холокостът е геноцид, състоял се в историята на XX-ти век: той представлява организирано от държавата систематично преследване и унищожаване на европейското еврейство от нацистка Германия и съюзниците й между 1933 и 1945г. Евреите са основните пострадали – 6 милиона жертви; циганите, хората с физически недостатъци и поляците също са определени за унищожение поради расистки, етнически или националистически причини. Милиони други, включително хомосексуалистите, свидетелите на Йехова, съветските военопленници и политическите дисиденти също са жертви на жестоки репресии и смърт по време на нацистката тирания.

2. Избягвайте съпоставяне на страданието.
Едно изучаване на Холокоста трябва винаги да обръща внимание на различните политики, провеждани от нацисткия режим спрямо различните групи от хора. При все това тези различия не трябва да бъдат представяни като база за съпоставяне на страданието, понесено от различните групи. Подобно на това, не би трябвало да се допуска, че ужасът изпитан от индивидите, семействата или общностите, унищожени от нацистите, е по-голям от този, изпитан от жертвите на други геноциди. Избягвайте генерализациите, които предполагат твърдения от типа на „Пострадалите от Холокоста са жертви на най-голямата жестокост, видяна някога в историята на човечеството”.

3. Избягвайте простите обяснения на сложната история.
Едно изучаване на Холокоста повдига трудни въпроси за човешкото поведение и не рядко предполага сложни обяснения на причините за събитията. Не допускайте опростяване на нещата. Позволете на учениците да осмислят различните фактори, допринесли за появата на Холокоста. Не се опитвайте да сведете историята на Холокоста до няколко катализатора, разглеждани в изолация от останалите фактори, които са изиграли роля. Например, Холокостът не е просто логическото и неизбежно следствие от необуздания расизъм. По-скоро расизмът, съчетан с отколешен фанатизъм и антисемитизъм, възроден от националистическия план, появил се в Европа във втората част на IX-ти век, подкладен от загубата на Германия в I-вата Световна Война и националното й унижение след Версайския договор; влошен от световната икономическа криза, неефективността на Ваймарската Република, международното безразличие и катализиран от политическия чар и манипулативна пропаганда на Хитлеровия нацистки режим, допринася за появата на Холокоста.

4. Просто, защото се е случило не означава, че е било неизбежно.
Твърде често учениците остават с опростенческото впечатление, че Холокостът е бил неизбежен. Просто, защото историческото събитие се е случило и е било документирано в учебници и филми не означава, че е трябвало да се случи. Тази очевидна идея често остава незабелязана от учители и ученици. Холокостът се е случил, защото индивиди, групи и нации са взели решение да действат или не. Като се фокусирате върху тези решения, започвате да разбирате историята и човешката природа и ще помогнете в по-голяма степен на учениците да развият критическото си мислене.

5. Стремете се да използвате прецизен език.
Всеки подход към Холокоста засяга нюанси на човешкото поведение. Поради сложността на историята се появява изкушение за свръхгенерализиране и изкривяване на фактите (например „всички концентрационни лагери са били центрове на смъртта” или „всички немци са били съучастници”). Вместо това, вие трябва да се опитате да помогнете на учениците да изяснят информацията, която им е представена и да ги насърчите да разберат разликата между предрасъдък и дискриминация, съучастници и пасивни наблюдатели, въоръжена и духовна съпротива, директни заповеди и подразбиращи се заповеди, концентрационни лагери и центрове на смъртта, вина и отговорност. Думите, които описват човешкото поведение често имат множество значения. Съпротива, например, обикновено означава въоръжено въстание. По време на Холокоста тази дума включва партизанска дейност, тайното предаване на съобщения, храна и оръжия и реални военни сблъсъци. Но съпротива също означава волевото неподчинение като практикуването на религиозни и културни традиции в неподчинение на закона или създаването на изящтно изкуство, музика или поезия в гетата и концентрационните лагери. За много хора запазването на воля за оцеляване в лицето на изключителна бруталност е акт на духовна съпротива.

6. Бъдете внимателни с източниците на информация.
Учениците трябва да се упражняват в разграничаването на фактите, мненията и измислиците; в разграничаването на първични и вторични източници и видовете доказателства като съдебни показания, устни истории и други писмени документи. Херменетиката (науката на интерпретацията) трябва да ви дойде на помощ, за да могат учениците да анализират източниците. Учениците трябва да бъдат насърчавани да обмислят причините за написването на един текст,  неговото авторство, предполагаемата му читателска аудитория, възможното наличие на едностранчиви мнения в информацията, наличието на празни места в диалога, дали празните места в някои пасажи са неизбежни или не и как информацията се използва за интерпретацията на ралични събития.

Тъй като учените често базират изследванията си на различни носители на информация, е възможно да се появят различни интерпретации на историята. От тук насетне всички интерпретации са предмет на аналитична оценка. Единствено чрез пулиране на тяхната „херменетика на подозрението”, учениците могат да се превърнат в читатели, които правят разлика между учени, представящи заслужаващи внимание исторически интерпретации и хора, които изопачават или отричат историческите факти, за да извлекат лични или политически ползи.

7.  Опитвайте се да избягвате стериотипните описания.
Въпреки че всички евреи е трябвало да бъдат унищожени от нацистите, преживяванията на всички евреи не са едни и същи. Опростенчески възгледи и стериотипност се появяват когато групи от хора се разглеждат като монолитни в своите отношения и действия. Начинът, по който етническите групи или социално образование се определят или описват в учебните програми, има пряко въздействие върху начина, по който учениците въприемат различни групи от хора в ежедневието. Припомнете на учениците си, че ако и членовете на една и съща група да споделят едни и същи преживявания и вярвания, тяхното генерализиране без употребата на модифициращи термини като „понякога”, „обикновено” и „в много случаи, но не винаги” води до стериотипно определяне на груповото поведение и изкривяват историческата реалност. Така всички немци не могат да бъдат охарактеризирани като нацисти, нито която и да е била друга националност може да бъде подложена на едно единствено или едностранно описание.

8. Не опоетизирайте историята, за да привлечете вниманието на учениците.
Хората, рискували живота си, за да спасят жертви на нацисткото подтисничество, се превръщат в полезни, важни и убедителни ролеви модели за учениците. Въпреки това, при положение, че една малка част неевреи, по време на нацистката окупация, помага за спасяването на евреи, прекаленото акцентиране върху героиски разкази в един раздел, посветен на Холокоста може да доведе до неточно и небалансирано разглеждане на историята. Подобно на това, при излагането на учениците на най-лошите страни от човешката природа, проявили се по време на Холокоста, вие се подлагате на риска от насърчаване на цинизъм у вашите ученици. Точната фактология заедно с един балансиран поглед върху историята трябва да бъде приоритет за всеки учител.

9. Контекстуализирайте историята, която преподавате.
Събитията от Холокоста и в частност поведението на индивидите и организациите по това време трябва да бъдат разглеждани в исторически контекст. Появата на Холокоста трябва да бъде изучавана в контекста на европейската история, за да се даде възможност на учениците да обозрат предпоставките и обстоятелствата, които са допринесли за нея. Подобно на това, изучаването на Холокоста трябва да бъде направено в контекста на съвремието, за да могат учениците да започнат да разбират обстоятелствата, насърчили или обезкуражили извършването на определени действия или събития. Сведете своя подход до определени събития и актове на съучасничество или съпротива посредством раглеждане на мястото и времето на извършването им; непосредствените последици за индивидите и семействата им, произтекли от съответните действия; въздействието на протичащите по същото време събития; степента на контрол, която нацистите упражняват върху дадена страна или местно население; отношението на дадено местно население в културен и исторически план спрямо различни групи жертви и наличността, ефективността и риска на възможните убежища.

Трябва да се припомни на учениците, че индивидите и групите не винаги се вписват идеално в ралзични категории поведение. Едни и същи групи хора не винаги са се държали последователно като „пасивни наблюдатели”, „съучастници”, „извършители” или „спасители”. Индивидите и групите често са се държали по различен начин, нагаждайки се към променящите се събития и обстоятелства. Човек, който през 1933г. Може да е гледал отстрани, оставайки безучастен, докато наблюдава социалната дискриминация на евреи, по-късно може да се е включил в СА и да е станал съучастник или да се е разграничил устно, или да е действал в защита на съседи и приятели евреи. Насърчете учениците си да не категоризират групи хора единствено на основата на техните преживявания по време на Холокоста. Контекстуализацията е изключително важна, за да може жертвите да се възприемат единствено като жертви.

Фактът, че евреите са основните жертви на нацисткия режим не трябва да замъглява ярката култура и дългата история на европейското еврейство преди нацистката ера. Като запознавате учениците си с някои от културните приноси и постижения в подължилия 2000 години живот на евреите в Европа, вие им помагате да балансират възприемането на евреите като жертви и да оценяват по-добре травматичното прекъсване на евреиската история, причинено от Холокоста. Освен това, учениците могат да знаят много малко за циганите (Роми или Синти) извън отрицателните образи и принизяващите описания, разпространявани от нацистите. Учениците могат само да извлекат полза от една по-широка гледна точка, научавайки нещо, свързано с циганската история и култура и придобивайки разбиране за разнообразния начин на живот на различните цигански групи.

Оставете коментар


Refresh



© 2012

Scroll to top