mail@hebrewschool-bg.org

Уеб публикации

АНТИ-СЕМИТИЗМЪТ КАТО ОТГОВОР НА ВЪЗПРИЕТАТА ЕВРЕЙСКА СИЛА: БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ПРЕДИ ХОЛОКОСТА*
УИЛЯМ И. БРУЩАЙН, ПИТСБУРГСКИ УНИВЕРСИТЕТ
РАЯН Д. КИНГ, МИНЕСОТСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Резюме
Ние изследваме по империчен път вариациите в анти-семитските действия и настроения в Румъния и България преди Холокоста. В Румъния, където еврейте съставляват голяма част от средната класа и са свързани с водачите на комунистическата партия, анти-семитизмът се засилва с влошаването на икономическите условия. Нещо повече, румънският анти-семитизъм се засилва с увеличаването на еврейското население, но само по времето, когато левите партии набират сила. Тези открития не са валидни за България, където евреите нито притежават значително богатство, нито са свързани с ръководството на комунистическата левица. Разглеждат се също така теоретическите приложения за антисемитизма и структурните описания на предрасъдъците.
Въпреки съюзяването на България с нацистка Германия през март 1941г., българският цар Борис и неговото правителство се противопоставят на изискването на нацистка Германия от пролетта на 1943г. да се арестуват живеещите в страната 42 000 евреи и да се изпратят в Аушвиц. Ясно е, че решението на царя и българското правителство за спасяване на евреите в страната не се взема във вакуум. Българският народ, заедно с православната църква изиграва активна роля в убеждаването на властите да се запазят евреите в страната. Нещо повече, българските усилия за спасяване на евреите в страната не трябва да бъдат интерпретирани като нетипични, защото отношенията между евреи и неевреи в България са сравнително сърдечни през годините (Бар-Зохар 1998г.; Бен Яков 1997 г.; Хаскел 1994г.; Малингер 1996г.; Тодорова 1999г.). 1  
Българското отношение към еврейската общност е коренно различно спрямо отношението към евреите в северната съседка на България, Румъния. Румъния е особено интересен случай, защото като изключим царска Русия, тя е единствената европейска държава преди Първата Световна Война, която отказва да освободи своите евреи. Нещо повече, румънските фашистки партии и по специално Желязната Гвардия са толкова ожесточено антисемитски настроени, колкото германската Нацистка партия (Пейн 1995г.). На 28 Декември 1937г. едно анти-семитско правителство (Гога-Кузист) получава мандат да управлява Румъния. В един от своите първи официални документи, одобрени и придвижени от румънския крал Карл, през Януари 1938г., новото правителство подкопава позицията на еврейското малцинство, живеещо в Румъния, забранявайки еврейските вестници, уволнявайки евреите на обществена служба, прекратявайки държавната помощ за еврейските интитуции и анулирайки еврейските документи за гражданство, издадени след Първата световна война. С кралски декрет около 225 000 евреи или приблизително 36% от еврейското население в Румъния загубват своето гражданство (Марус 1985г., Шапиро 1974г.). Освен това, румънското правителство като цяло приема мълчаливо анти-семитските прояви на насилие в страната, особено през междувоенните години и анти-семитизмът по време на Втората Световна Война е почти толкова силен в Румъния, колкото в Германия. Пример за което са двата големи неорганизирани погрома, които се случват в Румъния през 1941г., в които са убити хиляди евреи, или още по-зловещ е фактът, че румънското правителство е единственото правителство, като се изключи нацисткото правителство в Германия, което организира и използва свои собствени лагери на смъртта в Подолия, където загиват над 100 000 евреи (Чари 1972г.).
Значителната разлика между България и Румъния като става дума за евреите и анти-семитизма обяснява извършването на едно изключително любопитно изследване. Защо България запазва евреите си, въпреки съюза си с нацистка Германия през Втората Световна Война, докато антисемитизмът процъфтява в Румъния? Колко голяма е разликата в битуващия антисемитизъм в двете страни и как могат да бъдат обяснени различаващите се в голяма степен анти-семитски настроения в началото на XX век? Ние предлагаме обяснение, което се базира на предварителна теоретична работа, която поставя акцента върху ролята на променящите се икономически условия и промените в размера на еврейското население. Ние също посочваме условията, при които тези фактори повлияват на антисемитизма.

ТЕОРЕТИЧНА ОБОСНОВКА
Структурни теории за европейския анти-семитизъм
Предходните изследвания на Европейския антисемитизъм предполагат, че антисемитизмът е свързан с промени в икономическите условия и демографското състояние. Да вземем, например, теориите за антисемитизма, свързани с модернизацията. Тяхните аргументи обикновено приписват пораждането на антисемитизма на ожесточаващата се конкуренция или засилващите се икономически сътресения, причинени от процеса на модернизация. Процесът на модернизация в Европа включва появата на либерализма и капитализма, което заедно с други фактори води до политическата, социална и икономическа еманципация на евреите. Социалната мобилност на евреите и  тяхната конкурентноспососбност пораждат страх у много неевреи, което от своя страна засилва антисемитските настроения. Един от основните аргументи в това течение на тезата за модернизацията като причина за антисемитизма е, че модернизацията причинява процес, при който мобилността на евреите се учеличава за сметка на намалената мобилност на неевреите. Губещите в процеса на модернизация са обикновено тези, които хранят най-силни антисемитски настроения. Акцентът в този аргумент се поставя върху появата на социално напрежение, базирано на конкуренцията между евреи и неевреи. (Алмог 1990; Етингер 1988; Файн 1987; Линдеман 1997). Според тази теза, антисемитизмът трябва да се засилва, когато се засилва конкуренцията за ограничени ресурси, както се случва по време на икономическа стагнация.
Това виждане е в съгласие с теорията за изкупителната жертва, друг известен поглед върху антисемитизма и междугруповите конфликти. Този тип аргументация предполага, че хората от доминиращите етнически или расови групи са склонни да обвиняват определени малцинства по време на криза. Блалок (1967) отбелязва, че набиващи се в очи или чужди по произход малцинствени групи с голям икономически статус и малко политическо влияние, изпълняващи ролята на посредник между елита и обеднелите маси, особено във времена на засилено напрежение, се превръщат в идеална изкупителна жертва. Застъпниците на теорията за изкупителната жертва, що се отнася до евреите, разглеждат евреите като прототип на малцинствените групи от чужд произход, изпълняващи ролята на посредник. Европейските общества понасят значителни страдания след 1879, между които големи военни конфликти и поредица от икономически и социални вълнения. За много групи евреите се превръщат в обект на тяхната фрустрация и агресия (Андрески 1963). Фактът, че европейските евреи са малцинствена група, обитаваща множество страни и традиционно занимаваща се с търговия и занаятчийство и разчитаща на клиенти с нееврейски произход, ги прави удобен отдушник за фрустрациите на представителите на мнозинствата по време на национални кризи. Евреите се превръщат в група, на която преставителите на мнозинството автоматично приписват вината за собствените си злощастия (Етингер 1988; Файн 1979; Катц 1980; Марус 1985; Щраус1993:7). Също като теорията за модернизацията, теорията за изкупителната жертва приема като факт засилването на антисемитизма по време на икономически рецесии.
Теорията за груповата заплаха (Блалок 1967; Блумер 1958) също изтъква, че икономическите условия оказват влияние върху враждебността спрямо външни групи, но това виждане за нещата отбелязва също важността на демографските промени. По-конкретно, с увеличаване на броя на малцинствената група, тя се превръща в по-осезаема политическа и икономическа заплаха за мнозинството (Блалок 1967). Джайлз и Букнер (1993), например, при изборите за сенат през 1990 отчитат по-голяма подкрепа за десния политик Дейвид Дюк в избирателни райони, в които преобладават хора с афроамерикански произход. Въпреки, че рядко се използва по отношение на евреите, според нас теорията за груповата заплаха предлага полезна обосновка за разбиране на европейския антисемитизъм.
В съгласие с теориите за модернизацията, изкупителната жертва и заплахата, ние твърдим, че промените в икономиката и размера на еврейското население оказват влияние върху интензитета на антисемитизма. При все това, ние се различаваме от предходните изследвания по това, че според нас, тези отношения не се запазват едни и същи при различни условия. Първо, ние твърдим, че размерът на малцинствената група може да доведе до предразсъдъци или конфронтация между различните групи, само ако се приема, че малцинствената група има политическа програма, противоречаща на тази на мнозинството. Ако политическата програма на малцинствената група не се възприема като заплаха, ние очакваме минимална зависимост между размера на малцинствената група и враждебното отношение към нея. Ние твърдим, че там където малцинството се предполага, че поддържа застрашителна политическа партия, размерът на малцинствената група повлиява значително върху враждебността към малцинствата, наличието на предразсъдъци и насилие. Сравняването на България и Румъния е особено благодатно за тестването на тази теза, защото както твърдим по-долу, комунистическата партия в Румъния е тясно свързана с румънското еврейство, което не се забелязва в България. Второ, влиянието на икономическите условия върху антисемитизма следва да е по-голямо там, където евреите представляват голяма част от средната класа и заемат влиятелни постове във финансовия сектор, защото се възприемат като фактор, контролиращ богатствата и ресурсите. Тук, отново, Румъния и България за благодатни за проверка на това твърдение, защото евреите съставляват доста голяма част от средната класа в Румъния, но не и в България (виж по-долу).
България и Румъния в началото на 20 век са подходящи за сравнение, защото двете страни притежават редица сходни характеристики. Например, икономическите условия в двете страни са подобни в началото на 20 век (Крамптън 1987, Янос 1978), индустриализацията протича със сходни темпове, двете страни са географски съседи и са конституционни монархии в периода, който ни интересува. При все това, ние твърдим, че антисемитизмът в двете страни се развива по два съвсем различни пътя в първата половина на 20 век и влиянието на икономическите условия и демографските промени не са еднакви за двете страни. Ние твърдим, че икономическите условия и размерът на еврейското население оказват въздействие върху антисемитизма там, където евреите се свързват с контролирането на значителни богатства и подривни политически партии, както в Румъния в началото на 20 век. Преди да започнем нашия емпиричен анализ, в следващата част ще разгледаме ролята на евреите в икономическия и политическия климат в България и Ръмъния преди Втората световна война. 

Евреите като икономическа и политическа заплаха в България и Румъния 

Икономически Антисемитизъм

От началото на християнската епоха евреите са обвинявани, че следват неетични бизнес практики в търговията с изполвани стоки, търговията на дребно и  лихварството (Поли 1992; Вайс 1996). С възникването на модерната национална държава и установяването на модерна световна икономика, евреите биват идентифицирани с икономически либерализъм и обвинявани в манипулация на паричните курсове и цените на стоките заради виждането, че притежават контрол върху финансовите институции в целия запад (Алмог 1990; Арендт 1975; Бърнбаум 1992; Кац 1980; Рупен 1934). В това отношение ние виждаме различия между България и Румъния.
Както в останалите страни от източна и централна европа в междувоенния период, чуждестранният капитал играе все по-важна роля в българската индустрия и банкиране. Подобно на останалите си европейски съседи, Българските работници и селяни изстрадват жестоко Голямата икономическа криза. Но за разлика от останалите страни в Европа, икономическият антисемитизъм не успява да набере популярност в България.
Навсякъде другаде в Европа антисемитите подклаждат недоволство от евреите, като изтъкват зловредната роля, която евреите предполагаемо изпълняват като лихвари, рентиери и финансисти. В България, митовете за прекомерното богатство на евреите или тяхната алчност получават незначителна подкрепа, защото евреите не се отличават с особено богатство и не заемат прекалено много ръководни постове в ключови сектори на икономиката. Всъщност, за разлика от Румъния, където евреите често служат като провинциални лихари и посредници между аристократите земевладелци и селяните, в България същите роли обикновено се изпълняват от българи християни (Чари 1972). В литературата за аграрните конфликти в България в края на 19 век, свързани със задлъжняването на селяните и съпротивата им към данъците, почти не се споменава за антисемитски настроения на село (Чари 1972; Крамптън 1987).
Изводът, който се налага от обзора на българската икономика преди 1939 година е, че българските евреи не изпъкват с изключителни богатства или контрол върху някакъв бранш на българската икономика. По-скоро, българските евреи стоята на по-ниските стъпала на икономическата стълбица. Например, през 1940 година евреите съставляват по-малко от 5% от лекарите в България и по-малко от 3% от адвокатите в България (Бенбаса и Родриг 1995; Тодоров 1995). Поради тази причина, не е изненада, че нацистките обвинения от междувоенните години и Втората Световна Война, че евреите са проводниците на световната капиталистическа експлоатация, не успяват да се приемат от широките маси в България (Бар Зохар 1998; Тодоров 1999).
 Това е в рязък контраст с Румъния, където евреите съставляват голяма част от средната класа и контролират големи богатства. Например, евреите живеещи във Влахия и Молдовия (провинции на Старото Кралство), са предимно градско население и се занимават с търговия и малък бизнес. Влахия и столицата и Букурещ, има по-голяма собствена средна класа от Молдовия. По време на обединението евреите съставляват 2% от Влашкото население и  приблизително 10.7% от Молдовското население. Антисемитизмът в Молдовия е по-силен, защото зараждащата се Молдовска буржоазия се налага да се конкурира с вече притежаващата позиции еврейска средна класа (Алмог 1990; Янос 1978).
Бутнару (1992) отбелязва, че голям брой евреи от северна Молдовия успяват да вземат заеми от Австрийските банки за своите кредити и впоследствие си навличат гнева на неевреи, които са се съревновавали с тях за същите пари. Забележително е, че през 1899 евреите управляват 72.4% от земята, давана под наем от едрите земевладелци в Румъния (Янос 1978). Румънските аристократи, според Янку (1978), използват евреите, за да блокират развитието на румънската етническа буржоазия. Ролята на евреите като представители на оземления елит и управители на големи имоти, използващи румънски селяни, ги поставя в позицията на „очевидни” експлоататори на румънските селяни и допринася за засилващото се недоволство от еврейското икономическо надмощие и експлоатация (Янку 1978).
 Прекомерното присъствие на евреите в много професии в Румъния подклажда икономическия антисемитизъм. В междувоенния период, например, евреите съставляват между 4 и 5 % от Румънското население и в същото време имат непропорционално присъствие в много професии, включително право, медицина и журналистика. Според официалния Bulletin periodique de la presse roumaine от Юни 1937 година евреите съставляват 80% от инженерите в текстилната промишленост, повече от 50% от военните лекари и 70% от журналистите. Евреите съставляват 15% от всички студенти, въпреки че в някои области като фармация и медицина, те съставляват между 30 и 40% от студентското тяло. Също така се твърди, че евреите предствляват две трети от администрацията. Твърди се, че само в Букурещ евреите съставляват 80% от служителите на банките и други търговски предприятия, 40% от всички адвокати и 99% от брокерите на стоковата борса в Букурещ (Наги – Талевера
1970; Воловици 1991; Вебер 1965).

Политически антисемитизъм          

Под политически антисемитизъм ние разбираме едно разклонение на антисемитизма, породено от страха, че евреите искат да контролират политическия апарат на държавата и/или да постигнат световно господство. До 1879 политическия антисемитизъм се подклажда основно от вярването, че има твърде много евреи сред съветниците на различните монарси, императори или президенти. След 1879 политическият антисемитизъм преживява драстичен възход с умножаването на политически партии и движения и популяризирането на широкоразпространени митове за еврейска конспирация с цел постигане на световно господство. В частност, политическият антисемитизъм след 1879 година се концентрира върху предполагаемата връзка на евреите с политически партии и движения, подкопаващи устоите на съществуващия социален ред. Сред тези партии и движения са основно социалистки или Марксистки групи, които постепенно добиват известност в Европа след 1879. Тези партии се възприемат като съществена заплаха за интересите на елита и средната класа. Евреите и социализма са неразривно свързани в очите на антисемитите по ред причини. Според много антисемити връзката между евреите и социализма изглежда реална. Те доказват своето твърдение като изтъкват,ч е Карл Мркс, създателят на революционния социализъм, е евреин; много водачи на социалистически и по-късно на комунистически партии са евреи; социалистическият и Марксисткият интернационален апел съвпада с еврейската месиянска идея (Линдеман 1997; Уилсън 1982). Успешната Болшевишка революция в Русия през 1917 година и последвалите опити на други революционери социалисти да завземат властта в други европейски страни шокират милиони хора на запад и изстрелват политическия антисемитизъм на главната сцена.
Ако силата на политическата левица е свързана с политическия антисемитизъм, тогава, на пръв поглед, България трябва да е по-гостоприемна среда за политичски антисемитизъм от Румъния. За ирония, за страна, в която по-малко от 10% от населението е заето в промишлеността в навечерието на Втората световна война, новоопереното социалистическо движение в България се оказва голяма изненада. Избори след избори по време на ранните междувоенни години Българските социалистически и комунистически партии печелят между една шеста и една четвърт от обществената подкрепа (помежду си). Например, по време на националните парламентарни избори на 28 Март, 1920 година комунистите и социалистите печелят приблизително 26% от общественото доверие (Ротшийлд 1959:102).
Създава ли изненадващо силното представяне на политическата левица в България засилване на антисемитизма? Фактите не подкрепят това. Обяснението за това, според нас е, че евреите не са прекомерно представени в Българското Марксистко движение. Както Чари (1972) и Орен (1973) подчертават, за разлика от комунистическите партии в Източна Европа, в Българската комунистическа партия се наблюдава оскъдица на евреи на ръководните постове. Вместо от недоволни представители на малцинствата, както става в Румъния, гръбнакът на българската комунистическа партия е изграден от българи по време на междувоенните години -Чари (1972); Майер (1953); Орен (1973).
В Румъния липсата на индустриално развитие забавя развитието на социалистическото работническо движение преди Първата световна война. Въпреки че скромно социалистическо движение възниква в последното десетилетие на 19 век, в което евреи играят ръководна роля, политическият антисемитизъм като израз на заплахата от еврейски социализъм може да бъде разглеждан като реално предизвикателство само след 1917 година. Политическият антисемтизъм в Румъния не възниква преди всичко от броя на социалистите избиратели, както често се случва в западна Европа, а по-скоро от румънският страх от иредентизма на Съветска Русия и от прекомерното присъствие на евреи в ръководството на румънската левица. Призракът на „Червената революция” след 1917 година изтиква политическия антисемитизъм на предна линия. Докато появата на масови революционни Марксистки партии подклажда страха от червените в западна Европа, причините за появата на страха от червените и популярността на политическия антисемитизъм в Румъния се крият другаде. Страхът от революционния социализъм след 1917 година е до голяма степен свързан със завземането на властта от революционерите Марксисти в съседните Русия и Унгария и включването на предишни Унгарски и Руски територии в Румъния. Фактът, че световната преса привлича извънредно вниманието към това, че евреите играят водеща роля в руската и унгарската комунистическа революция, допълнително засилва румънския политически антисемитизъм. В доклади на румънските власти след Първата световна война се казва, че Съветски, Унгарски и Украински комунистически агенти се внедряват в местните Румънски комунистически организации, основно съставени от евреи от наскоро придобитите Бесарабия, Буковина и Трансилвания (Ливезеану (1995). Фактът, че евреите в Бесарабия и Буковина са от руски произход и, че Съветска Русия отказва да признае румънските претенции върху Бесарабия, спомага за свързването на антисемитизма с антикомунизма (Кинг 1980; Менделсон 1983; Трептов 1996; Ваго 1975). Нещо повече, Румънската комунистическа партия в своята пропаганда изиграва своята роля като защитник на работническата класа и на евреите в междувоенния период ( Фишер – Галати 1981; Янос 1978; Кинг 1980).
Ние твърдим, че икономическата позиция на евреите в Румъния спрямо България и по-голямата свързаност на евреите с комунистическото ръководство в Румъния оказва влияние върху това как тези две общества реагират на променящите се икономически условия и засилилата се еврейска миграция по време на първата половина на двадесети век.

Данни и Мерки
За да сравни популярния антисемитизъм, изразяващ се посредством действия и настроения в България и Румъния, това изследване систематично анализира два източника на информация. Един от най-ценните исторически източници на инфоррмация за евреите и въпросите свързани с тях е  American Jewish Year Book (Американски Еврейски Ежегодник – АЕЕ). АЕЕ се издава всяка година от 1899 година насам и съдържа секция, посветена на резюмирани новинарски събития от изминалата година от целия свят. Сред отразяваните събития са промените в законите, засягащи евреите и случаи на насилие срещу евреи. Новинарските събития са категоризирани по страни и с няколко изключения събитията са обозначени с деня, месеца и годината, в която са се случили. Понеже АЕЕ, освен всичко друго, е нещо като резюме на антисемитски действия, той е отличен източник на историческа информация за антисемитски събития. Ние систематично прегледахме годишните събития, свързани с евреи, които имаха отношение към България и Румъния между 1899 и 1939 година. Докато преглеждахме текстовете от АЕЕ, ние отбелязахме всички антисемитски актове и ги подредихме по държави, години и видове. Антисемитските актове варираха от фалшиви обвинения срещу евреи до безредици, завършили с убийства (вижте Таблица 1 за типологията). От време на време се натъквахме на действия, които могат спокойно да попаднат в повече от една категория. В такъв случай ние изполвахме по-сериозната категория или допълнително изследвахме контекста на събитието. Много действия не можеха да се впишат лесно в определени категории, но очевидно ставаше дума за дискриминация срещу евреите по някакъв начин. Вместо да създаваме много нови категории с много малки числа, ние избрахме да групираме тези действия в една обща категория, озаглавена „Закони и дискриминационни действия”. Нашата типология е предназначена да бъде приблизително точна и описателна, а нашата теза е, че антисемитизмът варира според икономическите условия в дадена държава, размера на еврейското население и оказваната от него подкрепа на левите политически партии, поне там, където евреите се свързват с икономически и политически заплахи. Поради тази причина нашата зависима променлива „антисемитски действия” представлява всички действия записани в АЕЕ за дадена година в определена страна.
 Както става с повечето исторически данни, и при нашите съществуват някой недостатъци. Сведенията за събития, идващи от целия свят, се изпращат до редакторите от местни и национални еврейски организации и точността на докладите може да бъде оспорвана. Например, редакторите на АЕЕ може да са включвали информация, която са смятали за уместна, а актове на антисемитизъм от по-отдалечени места е възможно изобщо да не са стигали до тях. Ние сме на мнение, че това би било сериозен проблем, ако изследвахме леки антисемитски инциденти като използване на обидни имена или груби прояви на неевреи спрямо евреи, но ние изследваме сериозни прояви на антисемитизъм и вярваме, че такива инциденти е много вероятно да са били докладвани и в двете държави в течение на времето. Като вземем пред вид нашия акцент върху сериозни антисемитски прояви и липсата на алтернативни източници на информация за популярния антисемитизъм, ние мислим, че информацията, която се съдържа в АЕЕ, може да послужи като полезен инструмент за изследване на вариациите в популярния антисемитизъм във времето и пространството.
 При все това, изследването на антисемитски актове в изолация води до едно доста ограничено разбиране на антисемитизма. Хората може да питаят отрицателни чувства спрямо индивиди или цели групи и въпреки това никога да не участват в открити действия срещу тях. Едно цялостно изследване на възникването и социалната вариативност на антисемитизма изисква емпирична проверка на популярните настроения спрямо евреите. Въпреки своите недостатъци като източник на историческа информация, пресата е изключително ценен източник на информация за популярните антисемитски настроения от времето преди Холокоста. В днешно време ние разчитаме предимно на анкетното проучване за оценка на расовите, религиозните, половите и етническите виждания на хората, но тази форма на събиране на информация на практика не е съществувала преди четиридесетте години на 20 век. Проучването на вестниците ни предоставя един сравнителен инструмент за оценка на това, какви текстове за евреите и въпроси свързани с евреите са били четени от хората в интересуващите ни две държави и как отразяването на тези въпроси се различава в двете държави и в различните години. Годините от 1899 до 1939 се определят като „златният век на журналистиката” (Ганон 1971). Ганон ни напомня, че преди появата на телевизията за повечето хора вестниците са единственият източник на информация за външния свят. Вестниците са основното средство, чрез което се информира средния гражданин и чрез което се оформят обществените нагласи към редица въпроси. Каудерс (1996:5) отбелязва, че вестниците „също отразяват какво се е чело, вярвало и предизвиквало по това време по-точно, отколкото много други писмени свидетелства, които притежаваме”, и вестниците служат като важен източник, позволяващ на хората да осмислят актуалните за деня въпроси (Гамон 1992).   

ТАБЛИЦА 1: Видове антисемитски действия в България и Румъния, 1899-1939

Държава България Румъния  Общо
Видове антисемитски действия
1. Закони/дискриминационни актове* 4 (9%)  75 (17%) 79 (16%)
2. Закони/действия, принуждаващи евреи да напускат постове или да губят бизнеса си * 2 (4%)  44 (10%) 46 (10%)
3. Безредици и вандализъм, рушене на собственост, физическо насилие и/или убийства  8 (17%)  91 (21%) 99 (21%)
4. Формиране на антисемитски групи, протесни речи, разпространяване на листовки 5 (11%)  36 (8%) 41 (9%)
5. Закони/действия срощи еврейската имиграция или натурализация; експулсиране, отнемане на гражданство или депортиране* 7 (15%)  36 (8%) 43 (9%)
6. Бунтове и демонстрации (без насилие или вандализъм) 54 (11%)  6 (13%)  46 (11%)
7. Медийни атаки 0 (0%)  6 (1%) 6 (1%)
8. Закони/действия срещу еврехски практики  3 (7%)  20 (5%) 23 (5%)
9. Насилие срещу хора; убийства 6 (13%)  41 (10%) 47 (10%)
10.Акции, конфискуване, или закриване; Разпускане на организации 8 (2%)   0 (0%)  8 (2%)
11.Вандализъм или рушене на собственост  0 (0%) 13 (3%) 13 (3%)
12.Фалшиви обвинения, арести  или затворничество 3 (7%) 5 (1%) 8 (2%)
13.Бойкоти или стачки 2 (4%) 10 (2%) 12 (3%)
Общо 46 (100%) 431 (100%) 477 (100%)

Бележки: Процентите са в скоби. Процентите не стигат точно до 100% поради акръглянето.
Източник: American Jewish Year Book
* Закони/действия включват държавни закони и мандати, както и действия, извършени от населението.
* Закони/дискриминационни действия включват закони и действия, които не попадат в други специфичн категориина дискриминация. Например, тази категория включва действия на организации, забраняващи на „тези с еврейска кръв” да участват в дадено събитие. Там, където сме имали повече информация, сме поместили законите и действията в по-специфични категории (от 2 до 13).
Поради тези причини вестниците с голям тираж трябва да са играли важна роля при създаването и оформянето на популярното отношение към евреите. За всяка страна ние изследваме ежедневника с най-голям национален тираж. Ние анализираме румънския Universul между 1899 и 1939 година – период, който кореспондира с анализа на АЕЕ. За България, ние изследваме „Утро” от 1911 (годината, в която за пръв път се издава вестника) до 1939 година.3
 Нашата извадка от вестникарски статии се състои от всички статии от 15 число на месеца за всеки месец от 1899 до 1939 в Румъния и от 1911 до 1939 в България. При всяка статия, вестниците бяха прочетени от оригинални носители на езика, съответно български и румънски. Четящите идентифицираха и отбелязоха датата, броя страницата на всяка статия, в която се споменават евреи или въпроси, свързани с евреи. След това информацията от статиите се кодира според типа антисемитско съдържание. Отбелязохме дали статията е доброжелателна, недоброжелателна или неутрална спрямо евреите, и дали статията съдържа политически или икономически антисемитизъм. 4 Нашата зависима променлива „антисемитски настроения” представлява броят на статиите, които са недоброжелателни спрямо евреите в дадена година в двете страни (вижте Таблица 2 за повече информация). Също така кодирахме факта дали дадена статия прави връзки с някакви прояви на политически или икономически антисемитизъм. Дадена статия беше кодирана като съдържаща икономически антисемитизъм, ако съдържанието и имплицитно или експлицитно подчертава предполагаемо негативни еврейски икономически практики като измами, лихварство, извличане на печалби, запасяване, контролиране на пазари и манипулиране на цени, или пък евреите са описани като алчни, стиснати или жадни за пари. Политически антисемитизъм беше кодиран при имплицитно или експлицитно подчертаване на еврейски политически дейности като асоциации с марксизма, болшевизма, комунизма, контролирането на правителства, раздвояване на лоялност, интернационализъм, непатриотични световни конспирации или стремеж към световно господство.

TABLE 2: Newspaper Coverage of Jews in Bulgaria and Romania, 1911–1939
 Както беше отбелязано по-горе, ние твърдим, че антисемитските действия и настроения варират с икономическите условия, размера на еврейското население и оказаната подкрепа на леви политически партии, въпреки, че ние поставяме условия за това. Ние измерваме икономическите условия посредством брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за дадена година. По специално, ние измерваме БВП като пълен брутен вътрешен продукт на глава от населението за дадена годинав единици от 1000. Данните за БВП на глава от населението е в долари от 1990 година и са взети предимно от Мадисон (1995) и Гуд и Ма (1998). Данните за БВП на румъния и България са годишни от 1925 до 1939 година и десетгодишни за периода до 1925 година. За тези ранни години ние интерполирахме БВП на основата на най-близките предходни следващи числа. Нашата мярка за размера на еврейското население е процента на еврейското население в дадена страна в определена година. АЕЕ съдържа ежегодните данни за еврейското население в двете страни между 1899 и 1939 година. Ккато при БВП, липсващата информация за еврейската миграция беше интерполирана на базата на данните от предходните и следващите години.
 И накрая, ние измерваме подкрепата за политическата левица с процента на всички гласове, дадени за леви партии в България5 и Румъния6. Всички резултати от националните избори в двете страни между 1899 и 1939 бяха взети от Флора (1983), Маки и Роуз (1982), Доган (1946), Орен (1973), Ротшийлд (1959) и Казасов (1949). За годините без избори, ние пренесохме данните от най-близката изборна година.

Съдържание на статията Румъния България
Статията дискутира най-общо*
Икономически антисемитизъм* 16 (18%) 11 (7%)
Политически антисемитизъм* 21 (24%) 5 (10%)
Статията е недружелюбна към евреитеи дискутира
Икономически антисемитизъм* 14 (16%) 8 (5%)
Политически антисемитизъм* 15 (17%) 4 (3%)
Мнение за евреите в статията
Отразяването на евреите е*дружелюбно 6 (7%) 24 (15%)
недружелюбно 36 (41%) 10 (6%)
неутрално 46 (52%) 114 (73%)
Не е ясно 8 (5%)  
N 88 156

Бележка: Липсват данни за 1935.
* х2 p < .05


Метод
Ние проверяваме връзката между антисемитизма и нашите независими променливи – икономически условия, размер на еврейското население, подкрепа за левите партии, като използваме двучленна регресия. Отрицателните двучленни модели са подходящи, защото нашите зависими променливи – антисемитските действия и настроения, са пресмятания с доста скосени бройки7. За да контролираме статистически риска при крайните променливи, ние включваме броя на евреите в населението (вписани) като „оголен фактор”, използвайки програмата за анализиране на данни STATA8.

Резултати

Нашето изучаване на American Jewish Year Book (АЕЕ) разкрива значителни разлики между двете страни по отношение на антисемитизма. За интересуващия ни период ние отчетохме 431 антисемитски акта в Румъния и само 46 в България (Таблица 1). Подобно натова, пресата обрисува евреите по недоброжелателен начин в повече от 40% от румънските статии и само в 6% от българските статии (Таблица 2).

Извод

Това изследване трябваше да постигне две цели. Птрво, ние се опитахме да направим описание на балканския антисемитизъм преди Втората световна война. До днес повечето сравнения на румънския и българския антисемитизъм се концентрираха върху третирането на евреите по време на Втората световна война без да се спират на коренно различното отношение към евреите в началото на 20 век. Нашето описателно проучване показва ожесточен антисемитизъм в Румъния между 1899 и 1939, докато антиеврейски настроения и действия са сравнително редки в България. Ние вярваме, че това изследване епървото емпирично проучване на румънския и българския антисемитизъм преди Втората Световна Война.
 Второ, ние посочихме условията, при които евреите е по-вероятно да бъдат нарочени за изкупителни жертви по време на социални или икономически вълнения. Ние твърдяхме, че прекомерното присъствие на евреи в средната класа на Румъния, особено на постове, които контролират финансови ресурси, ги прави удобни за обвинения за икономическия упадък. Тази идея се подкрепи от нашия емпиричен модел. Нещо повече, ние намираме доказателства в наша подкрепа, че размера на еврейското население има значение само там, където евреите са свързани с подривни политически партии и тези партии набират сила. Ние предполагаме, че допълнително изследване на предразсъдъците и междугруповите отношения, ще доведе до по-нататъчно осмисляне не само на относителния размер на малцинствените групи, но и на политическите програми, с които такива групи се асоциират.
 Нашите резултати сочат, че променящите се структурни условия сами по себе си не са предпоставка за антисемитизъм. По-скоро, так, където евреите са непропорционално представени в средната класа и заемат посреднически постове, е по-вероятно да бъдат набелязани във време на икономическа стагнация или някакви други социални кризи. Този труд може да има отношение къд други аспекти на предразсъдъците. Там, където малцинствата са склонни да се примиряват с изискванията на мнозинството, можем да очакваме, че те няма да бъдат използвани като изкупителна жертва в размирни времена. Обаче, когато малцинствени групи подкрепят политики, които са в разрез със статуквото, предразсъдъците се засилват с влошаването на икономическите условия и увеличаването на размера на малцинствата.

Бележки

1. Въпреки, че повечето учени, които изследват антисемитизма в България трърдят, че е незначителен, работата на Тамир (1997) представлява интересно изключение. Каквато и да е оценката на Тамир, учените са почти на едно мнение за доброжелателното третиране на евреите в България.

2. Тук поясняваме процеса на кодиране и даваме гаранция за точността на кодираната информация. Антисемитските действия, описани в АЕЕ, бяха кодирани и класифицирани от трима асистенти с висше образование. Всеки един от тях беше получил еднакви инструкции. Първоначално един от тях прегледа всички имащи отношение секции в 41 тома на АЕЕ и кодира това, което е свързано с темата ни. След това другите двама (получили същите инструкции) прегледаха отново томовете, разменяйки последователно ежегодниците, за да проверят за пропуснати действия или непоследователности в кодирането. Малкото грешки, които бяха открити по-този начин, бяха коригирани. Въпреки, че повечето антисемитски действия имаха недвусмислен характер, онези с по-неясна природа бяха копирани и разгледани от всички участници в процеса на кодиране, а там където се налагаше и от координаторът на проекта. След като прегледахме томовете на АЕЕ да пъти и се консултирахме при потенциално трудните случаи, ние вярваме, че проблемите, свързани с точността на кодираната информация бяха достатъчно добре решени по време на изследването.

3. Информация за тиража и разпространенито на вестниците идва от публикуваните томове на Editor and Publisher International Yearbook (Редакторски и Издателски Международен Ежегодник), най-авторитетния справочник за този бранш. Също така се позовахме на Newspaper Press Directory за информация, свързана с тиража на вестниците, политическата им идентификация, собствеността и произхода им.

4. Кодиращите кодираха дадена статия като недоброжелателна, ако тонът на автора е очевидно антисемитски. Обратно на това, ако авторът на дадена статия говореше в защита на евреите, статията се кодираше като доброжелателна. Ако статия просто отразяваше дадено събитие без да взема страна, тя беше кодирана като неутрална. Също така се кодираше дали дадена статия съдържа политически, религиозен, расов или икономически антисемитизъм, както и редица въпроси, индикиращи дали евреите се възприемаха като притежаващи твърде много власт в обществото, отклоняващи се от обществените норми или притежаващи криминално поведение (вижте Брущайн 2003: притурка А за въпросника). Тези резултати не са представени тук, но могат да бъдат получени от авторите при нужда.

5. Подкрепата за левицата в България включва гласове за Социалдемократическата партия, Социалистическата партия и Работническата партия.

6. Подкрепата за левицата в Румъния включва гласове за Социалдемократическата партия, Социалистическата партия и Работническоселския блок.

7. АЕЕ и данните от вестниците в двете страни съдържат много дупки и са бедни на регресия в обичайните най-малки квадрати.

8. Данните от STATA не предоставят оценка на фактора на излагане и поради тази причина не са изнесени в този анализ. Този фактор е включен във всички модели, описани тук.

9. Въпреки че коефициентът за разбера на еврейското население (измерен в проценти от цялото население), е отрицателен в модели 1, 2 и 3, двумерните връзки между крайните променливи и размера на еврейското население са положителни.

10. Допълнителният анализ показва голям брой действия в последните няколко години (1935 – 1939). През тези няколко години се развива съюзът с Хитлеристка Германия и едновременно стова се наблюдава рязко увеличаване на БВП. Докато анализирахме период от 1935 до 1939 година, БВП беше незначителен от статистическа гледна точка за нашия модел за България.

11. Този модел е за годините 1899 – 1939. Откритията ни за антисемитски настроения се преповтарят при изследване на периода 1911 – 39, годините, за които получихме информация от Българския вестник. За да интерпретираме ефекта на взаимодействие, ние изследвахме от размера на еврейското население при малка подкрепа за левите партии (едно деление под основното), и при голяма подкрепа за левите партии (едно деление над основното). Основното и стандартното отклонение за левите гласове в Румъния са съответно 2.53 и 1.47. Когато левите гласове са малко, ефектът от размера на еврейското население е –1.09 (–2.191 + 1.101[1] = –1.09), а когато левите гласове са много, ефектът е +2.213 (–2.191 + 1.101[4] = 2.213).

Оставете коментар


Refresh



© 2012

Scroll to top