mail@hebrewschool-bg.org

Юдаизъм

МенораЮдаизмът е религия, философия, и начин на живот на еврейския народ. Извежда началото си от времето на пророка Авраам преди повече от 3000 години. Според традиционния равински юдаизъм, Бог е разкрил своите закони и заповеди на Мойсей на Синайската планина. Юдаизмът е една от най-старите монотеистични религии и е най-старата достигнала до наши дни. Неговите текстове, ценности, етика и традиции оказват влияние върху християнството и исляма.

Освен енциклопедичната дефиниция представяме няколко базови постановки, изясняващи същността на юдаизма (еврейската религия), по публикации, развити от Максим Коен:

„В еврейската религия словото присъства в двете си форми. Тората (първите пет книги от Танаха) представлява писаната форма, а Талмудът е устната форма на словото.

В Тората са формулирани 613 заповеди: 365 забранителни и 248 задължителни. Тези 613 заповеди регулират поведението на човека от неговото раждане, чак до смъртта му. Тези 613 заповеди третират отношенията: Човек – Създател; Човек – Творба или вселена, природа; и Човек – Човек.

Шестстотин и тринадесетте заповеди определят поведението на човека от самото му раждане до неговата смърт, начина му на хранене, отношенията между половете, раждането, отглеждането и възпитаването на децата, образованието и грижата за възрастните. Поради всичките тези причини еврейската религия не може да бъде разглеждана в общоприетия смисъл на термина религия. Тя е система, отразяваща многообразието в отношенията между човека и окръжаващия го свят и представлява начин на живот.

В тези 613 заповеди се визират нови семейни отношения, засягайки почитта към семейството като носител на родовата принадлежност. Те засягат отношенията и в общността от единомишленици – ближните. Те засягат неприкосновеността на собствеността. Също така засягат за първи път почитането на седмия ден от седмицата, определен за почивка. …Този ден на отмора е валиден за всеки, независимо от социалния му статус. Въвежда се принцип на еднаквост при раздаване на правосъдие, независимо от ранг и състоятелност, което е висш принцип на справедливостта. Новият начин на живот засяга всяка област, всяка дейност, всичко, което е свързано със самия цикъл на живот на човека.

Устната форма на Словото е Талмудът, в който законите се разгръщат в тяхното практическо приложение. Тората, Мишната и Талмудът са страните на една и съща система и не могат да се разглеждат поотделно, вън и независимо една от друга. Те са едно цяло и това цяло се нарича Еврейски начин на живот или Еврейска религия.

С други думи, юдаизмът е представен в книгите в две различни форми: едната е в книгите, в които е записано писаното учение и другата форма – Мишната и Талмуда, където е записано устното учение.

Първата форма е сравнително добре позната, защото е част от религиозните практики (чете се от евреите всяка събота в синагогата), а също така е позната чрез преминаването й изцяло в християнската религия като Стар Завет и отчасти в мюсюлманската религия като Коран. Втората форма е малко позната, не само поради езикови трудности – Талмудът е написан на арамейски език, но и поради сложността на материята, която третира.

Малко пояснения за това, което представлява писаната част – Тората: В еврейската традиция тя се нарича “Танах”. Това е абревиатура получена от началните букви на разделите, които съдържа, а те са: “Тора” – петте книги на Моисей, “Невиим” – Пророци и “Ктувим” – Писания.

Танахът съдържа 24 книги и в това число влизат:

  • Тора – пет книги на Моисей;
  • Четирите книги на първите пророци и четирите книги на последните пророци – общо 8 книги;
  • Писания – съдържат 11 книги.

Разликата в броя на книгите между еврейския Танах и християнския Стар Завет се дължи на това, че към 24те книги на Танаха са добавени още книги и така техният брой нараства на 39.

Втората форма на книгите съдържа записаното устно Учение. Устното Учение представлява разяснение и тълкуване на писаното Учение. Без него не би могло да се изпълняват законите от Тората. Тази част от закона се нарича устна, защото Моисей я е получил от устата на Създателя, а не в писмен вид. Всичко, което Моисей е научил по този начин е предавано от поколение на поколение устно и не се е записвало. В продължение на векове между евреите съществувала забрана да се записва устното учение. Впоследствие решили да запишат това устно учение, за да го предадат на потомците си. Това било направено от знаещите, които заедно с учениците си записали това, което им било предадено от техните учители. Богатият материал бил събран в книгата Мишна, където нещата са представени ясно и лаконично на староеврейския език иврит. Езикът, на който разговаряли хората, включително и на философски теми, бил арамейски. На него е записан Талмудът.

Мишната се състои от шест книги. По структурата си наподобява Тората. В Тората има отделни глави, в Мишната – трактати. В Тората има стихове, в Мишната – закони, което също показва единството на двете Учения. Мишната се състои от шест книги – шест тома, които съдържат 63 трактата, 524 раздела и 4000 закона.

Кодификацията е извършена в Мишната, в която са уеднаквявани правните и битовите норми на живот на еврейския народ, независимо къде са обитавали евреите пръснати по света. В еврейската традиция съставителите на Мишната е прието да се наричат танаим или законоучители.

Тълкуването на 613те заповеди на Тората и изложените правила в шестте тома на Мишната е направено в резултат на дискусии между различни учени, учители и ученици. Резултатът е намерил място огромен труд, наречен Вавилонски Талмуд. Подобен труд е съставен и в Ерусалим, наречен Ерусалимски Талмуд. Обсегът на Талмуда е много по-широк от този на самата Мишна и включва широка гама от равински учения в такива области като богословие, философия и етика.“

Дефинирането на Библията (по „История на Древния Изток“ (с. 242 – 244) може да се оредели като: „сборник от много различни по време на възникване и по съдържанието си произведения на древноеврейската литература. Този сборник получава значението си на „свещено писание“ за древните евреи, а по-късно и за християните. В него са включени исторически книги, описващи историята на израелското и  юдейското царство, древни митове (например за сътворението на света или за вселенския потоп), възникнали отчасти на базата на вавилонската или финикийската митология, героични легенди, образци на светска и религиозна поезия, поучения, сборници със законодателен характер и освен това социалнополитически речи и памфлети на така наречените пророци. Най-древната част на Библията се датира от ІХ век пр. н.е. Редакторът на тази част от Библията, живял по времето, когато властва многобожието, използва думата „богове“  – „елохим“, и затова бива наречен „елохист“. От VІІІ в. пр. н.е. се датира онази част от Библията, която е сборник легенди и исторически предания. Редакторът на този сборник назовава главния израелски Бог с името Яхве, затова този редактор наричат обикновено „яхвист“. През VІІ в. пр.н.е. двете редакции на Библията се обединяват“

За юдаизма и за християнството са еднакво важни десетте божи заповеди, които представляват списък от религиозни морални заповеди, които Бог Яхве (Йехова) дава на Синайската планина на Мойсей върху каменни скрижали, представляващи откровение, написано с Божи пръст. Всъщност, в различните религиозни групи ги разделят по различни начини, но в основата са 10 думи, заповеди или неща, които формулират основните ценности и жалони за живота на всеки човек.

Християнството е иманентно свързано с юдаизма: то възниква в провинция Юдея в средата на първи век. Много от свещените текстове са общи – най-вече еврейската Библия, известна като Стар завет. Юдаизмът, християнството и ислямът (който възниква по-късно  също на основата на юдаизма) са монотеистични религии.

Оставете коментар


Refresh



© 2012

Scroll to top